Грешници земни

 

Ако времето лекува

 нека мен не ме щади ,

а да спре мига , в който бавно тръгваш ти !

Да избърше то сълзите,

Да даде мир и покой;

Да помогне на душите

 да намерят пътя свой.

Да разказва то за дните ,

дето радост е била,

да помогне ний самите

да по4увстваме греха !

Да по4ака ,

 Да поспре ...

Да не бърза нито миг !
Да залепи ш4упеното ми сърце ,

Да заговори с безсилен вик.

И да помисли то за нас

Грешниците земни,

Страдашти всеки божи час,

Събиращи сърцата си на части тленни !

 

 Любовни клетви

Моите очи болката превръщат в сълзи,

Но защо така боли?!

Душата ми се цялата раздира !

Това ли чувстват мъртвите души ,

Защото май и аз умирам!

Но защо все още аз живея?

Награда или участ е това?

Щом дори сълзи не мога аз да лея...

Защо постъпваш с мен така съдба ?

Защо обичах , но обичана не бях?

Защо любовни клетви аз изричах ,

Без да получа отговор за тях ?

Съжелявам още аз за любовта ,

Оставила такава пропаст в моята душа,

Но напред реших да продължа

Без да обръщам никога назад глава !

 

Защо ?

 

Защо раняваме се толкова жестоко ?

 

Защо изваждаме на ножа нож ?

Нима ний мразиме се толкоз много

Или ревнуваме се цяла нощ?

Дори за себе си не знам ,

А как за тебе да гадая?

Как любовта си да ти дам

И да ти кажа да я пазиш чак до края?

Отивай пускам те върви при нея!
Тръгни си ти от моето сърце!

Как ли ще мога аз без тебе да живея?

Как ли ще виждам друго освен твоето лице?

Но ще пробвам , ще успея...

И ще минат месец , два ..

Живота си без тебе ще живея ,

Но там , в сърцето , чак в гроба ще те отнеса !

 

No name

Подари ми мъка и тъга ,

Стъпка безпощадно ноята душа,

Сърцето ми на прах направи и вятъра го разпиля ..

Защо тогава да живея?

Без теб не мога да се смея..

Просто да умра желая

Щом за тебе вече мога само да мечтая!

 

 Красивата лъжа

Разбрах какво си ти за мен ,

Разбрах че аз без теб не мога .

Ти слънцето си в моя ден ,

Но зная , че си болка най-жестока !
Пазлично е когато си до мен

Сърцето ми не спира да тупти !
защо обаче мисля всеки ден ,

Че стъпкано на пода ще лежи?
Омръзна ми да слушам аз лъжи ,

Омръзна ми , но искам още..

Лъжата най-красива не боли ,

Когато искаш да повярваш в нея нощем!

Но утрото ти казва колко смешно

Изглеждаш ж неговите очи .

Разбираш ти тогава свойта грешка

И се чудиш защо ли пак сгреши

Като отново му се довери !

 

 

Господи , защо?

 

Защо постъпи Господи така?

Защо направи всичко невъзможно?

Малко ли страда моята душа ,

Че ти повтаряш още .. още ...!

Завърнала се към реалния живот

Проклинам аз съдбата своя.

Сърцето търси своя брод-

Пристан да открие то покоя!

Почти удавило се в мъка и сълзи ...

Почто изгубило последната надежда ...

Почти .. почти..

Но ти дали ?

Дали ще издържи на тази мъка тежка ?

Като удавник , хванал се за сламка ,

Като обесник на въжето то виси ..

Кой ли ще счупи стъклената рамка

Да разпилее всичките мечти ?

Но то нито ще може , нито ще забрави

Че най-голямата любов си ти !

 

 

Изгряваща Звезда

Момиче малко , беззащитно ,

Нима обичаш ти мечта ?

Спокойно , вярвай ми .. ще мине.

Ще спре да те боли от тая лъжа .

Изтрий сълзите си на болка ,

Усмири ти своята душа

Не погубвай любовта си !
Ще обичаш други имена !

Самотата изгони !
Огледай се и виж света

Всеки иска младост и любов!
Не губи ти красотата си на изгрев нов !

Надеждата ще те спаси !

Погледни в моите очи ,

Виж подкрепа до живот !
Примири се с таз съдба ,

Усмихни се на света !

Потопи се в нощта

И заблести на сутринта

Като Изгряваща Звезда!

 

Знаеш ли ?

Знаеш ли защо обичам те така?

Знаеш ли , че аз за теб живея?

Ако можеш , моля те , обясни ми любовта ,

Защото просто аз не мога да я проумея!

Как може толкова независима жена ,

Толкова разумна и своенравна ,

Да стане роб на своята душа,

Да не помни , че без тебе по-добре й е било не много отдавна?!

Казваш ми , че е възможно ...

Но зная аз това .

Имам един проблем неотложен ..

Аз съм тази Жена !
Зависима от тебе ,

Бим искала с тебе да вървя .

Да делим едно небе

И заедно да сбъднем една мечта !

 

 Живот

Живота е страдание безспирно,

Живота е ... живот ..!
не бива да обичаш толкоз силно ,

 че чак да те боли от таз любов!
Обичат ли те , приемай тези думи ,

оставяй ги на тъмното сами.

Те , недоказани , са като нежни струни

Докоснеш ли ги ще ги скъсъш ти .

Слова са толкова дълбоки ,

Оставащи в твоето сърце.

Но питаш ли .. и искаш ли отново

Да чуеш тяхното гласче ,

Затихнало само в тишината,

Усетило , че много те боли ,

То сякаш тихичко запява

В стремежа си да те успокои..

Със тебе то остава ,

И то останало самичко на света.

И песента,която то запява

Утихва бавно в твоята душа.

Самички

Ти , Обичам те и споменът от Него

Изграждате живота свой.

В живота,толкова безцелен,

Разбирате като надежда

Какво е миг покой !

 

Автор:  Габриела