МЕСТОИМЕНИЯ (хомосексуализмът)

“Господ е гей и живее с един тип на име Брус” (Х. С.)

Аз

AЗ харесвам хомосексуалисти. Изпитвам менесмущаващо възхищение и недобре скрита погнуса при среща с ТЯХ. Като на среща с извънземни. АЗ завиждам на добре обръснатите ИМ лица и стегнати фигури. На вечно приятният ИМ мирис и на напънатото ИМ желание да звучат естествено във враждебния свят около ТЯХ. Притеснява МЕ финяшкото ИМ весело лицемерие и това че ИМ личи. Знам че ТЕ се държат така крещящо, за да не заприличат на обикновени мъже. И просто за да не ГИ сбъркам с обикновените жени.

АЗ се притеснявам, когато ГИ обиждат и регистрирам профанско усещане от типа “светът е несправедлив”. Въпреки че съм прочел всички книги, в които някъде е написана думата “секс”, ТЕХНИЯТ секс не МИ е ясен. АЗ не успявам да бъда адекватен докато общувам с ТЯХ, защото през цялото време си ГИ представям с лице заровено във възглавницата. Какво ли изпитват? Отгоре ли са или са отдолу? И най-ужасния протовъпрос, който всеки си задава, но никога на глас: Когато ТЕ се чукат, не се ли цапат с лайна?

АЗ наистина страдам, че ТЕ не ме харесват. Струва ми се, че за ТЯХ АЗ съм непохватното хетеросексуално говедо, което нищо не разбира от сексуална демокрация и древногръцки митове. Знам че тези хора нарочно МЕ карат да страдам. ТЕ водят собствената СИ жалка и тиха война и си мислят, че АЗ съм от другата страна на барикадата. На ТЯХ обаче, както и на враговете ИМ, вече трябва да ИМ стане ясно, че вече няма друга страна. Няма обратна страна. Има само различни места, където предпочиташ да свършиш.

АЗ нищо не разбирам от хомосексуалисти. Всъщност единственото МИ сериозно притеснение е, че хомосексуализмът е интересно преживяване и АЗ май ще ГО пропусна. В МЕН просто се борят две души. Както и във всички ВАС.

Ти

ТИ мммразиш педалите. Когато стане дума за “педераси” веднага те изпълва не просто омраза, а “омммраза”. Когато АЗ, от гражданско любопитство и чиста журналистика, ТЕ попитам защо толкова “мммразиш педалите”, ТИ веднага ме наричаш “мръсен педераст, който ГИ защитава”. Тогава на МЕН МИ кипват лайната, които се гордеят, че не са оцапали нито един мъжки член. И не МИ остава нищо друго, освен да ТИ размажа физиономията, за да разбереш ТИ, че АЗ съм мъжкар и не позволявам на никого да МЕ обижда на “мръсен педераст”.

И докато си смучем охлузените кокалчета на юмруците, ТИ и АЗ се сещаме, че сме се сбили заради някой, който предпочита да се “ебе в гъзъ” (така
казваш ТИ). А АЗ докато защитавам оксимороненото “добро име на педерасите” всъщност ГИ обиждам. Защото ако ТИ ме наречеш “ченге”, “контрольор”, “депутат” или “синдром на Даун” - аз няма да се обидя. Но пък винаги съм твърдял, че бих станал педераст, но не и контрола в градския транспорт или лидер на малка етническа партия.

Истината за ТЕБ, например, не е че ТИ си фашист. Не, просто ТИ си зле облечен и невъзпитан човек, който дърпа мацките по улиците и ги кани на диско. По всички космически стандарти ТИ си “абсолютен гъз” и ако някой размаха чаршафите ТИ срещу слънцето - всички ще разберат, че нито една пичка не е отишла с ТЕБ където и да е. АЗ ТЕБЕ въобще не мога да ТЕ уважавам поради простата причина, че педерасите си позволяват неестествени неща, а ТИ и нормалното не можеш да си позволиш. Ако толкова имаш излишна енергия - бий негри и събличай виетнамци, за да може да Ги снима “Нощен труд”. Всеки има право на свое разбиране за сексуален живот. ТИ също, съгласен съм.

ТОЙ

ТОЙ е. ТОЙ си има приятел. Предполагам, че ТОЙ и приятелят МУ си правят свирки, водят се на кино, спят прегърнати в поза “лъжици” и сутрин, когато се събудят, ТОЙ целува приятеля СИ нежно и МУ пуска ръка. ТЕ сигурно се радват, че са се събудили заедно. Сигурно се карат за пари, кой да шофира и кой пръв да влезе в банята. ТОЙ и приятелят МУ въртят непрекъснато Елтън Джон, Джордж Майкъл и Мадона. Приятелят МУ се сърди, когато ТОЙ се заглежда по тесните дупета на учениците. ТЕ двамата имат една мечта. ТЯ е простичка - да могат да се държат за ръце, когато се разхождат по площад Вандом или площад Славейков. Засега ТЕ си ГО позволяват само на площад Вандом.

Когато СИ мисля за НЕГО, се сещам за “Тумбстоун”. Там сган пияни американски каубои при стрелба в тавана случайно убиха пътуващ артист. Плачещата върху НЕГО жена каза: ”ТОЙ просто искаше да играе и да ВИ покаже как изглежда красотата”. Това беше истина. И НЕГОВОТО желание към играта и красотата нямаше нищо общо с това, че беше педал. Така както и престрелката не беше предназначена за НЕГО.

На НЕГО и на приятелят МУ никога не ИМ е било лесно. Себеосъзнаването ИМ протича адски мъчително - предполагам както при проститутката или затворника. Много след като ТИ е било добре с приятеля ТИ, разбираш че за другите, “нормалните”, ТИ си педераст. Осъзнаваш че кръгът от хора покрай ТЕБ непрекъснато ще се стеснява и непрекъснато ще те пращат на Централна гара.

Предполагам, че не е коректно всеки хомосексуалист да бъде обиждан на “централна гара”. Мисля си, че ако всяко стадо си има мърша, просто мършата на педерасите трябва да се намира на Централна гара. Няма как.

ТЯ

Всяка свястна жена харесва мъже. Това МЕ е карало да си мисля, че повечето жени са скрити педерасти. Винаги МЕ е учудвало, че във войната на нормални и ненормални мъжки отношения, жените никога не са взимали страна. ТЯ никога не се страхува, че всички мъже ще открият аналната любов от приказката. ТЯ винаги е разбираща, независимо дали е майка, сестра или бивша приятелка. ТЯ е светицата и иконата в която вярват, на която се молят и изповядват и хомо- и хетеро- войниците.

НЕЙНИЯТ образ би трябвало да покаже на двата вида мъже колко са тъпи и безумно слепи. Елементарното мъжко съзнание с кеф проследява и се възбужда от лесбийското начало. Само че елементарните мъже не са срещали никога лесбийка и не знаят унищожителния ефект само от изплезването на раздвоения лесбийски език върху мъжкарията. Ако хетеросексуалните мъже бяхме една идея по-интелигентни същества, НИЕ щяхме да престанем с остарелите си пишкомерни игри и да издигнем лозунг на побратимяване с педерасите (примерно):

“Братя педерасти, правете каквото щете!
Обаче ни помогнете да забраним лесбийките!
Щото и без това красивите жени не стигат
за всички! Благодарим, ви, момчета!
Лека и доходна!”

Но мъжете скоро няма да се сетят да направят това. ТЕ неистово се нуждаят от думи, с които да се обиждат едни други и с това да показват що за мъже са. Това е и най-важната причина думата “педал” още дълго да предизвиква крясъци, вместо разбиране. Кръвопускане, вместо семеизпразване. И омраза, вместо обичане.

А ТЯ ще продължава да ГИ търпи - ТЯХ, двата вида мъже.

ТО

С НЕГО проблемът е много голям. ТО съществува сякаш само за да възникват хетеросексуални въпроси:

Педерастите дали искат да имат деца?!

На кого децата трябва да викат “мами”?

Могат ли ТЕ (хомосексуалистите) да изтърпят погнусата СИ от един хетеросексуален акт, с цел поне технологично продължение на рода?!

Как ли ще се чувстват децата ИМ, след като осъзнаят собствената СИ сексуалност и тази на един (или двама) от родителите СИ?!

Предполагам, че както има “тесни” и “широки” социалисти, така има и “тесни” и “широки” хомосексуалисти. За едни тезата “дете” е свързана с жена и на пръв поглед нормален семеен живот. За други просто мечтата е да отгледат с приятеля СИ поне едно дете. И ГО правят. И се говори (на датски) че не са лоши родители.

НИЕ

НИЕ трябва да наричаме вече нещата със собствените ИМ имена. НИЕ през цялото време употребяваме местоимения, когато става дума за сексуален избор и хоби.

Местоименията НИ помагат да не сме естествени, да не се разбираме и да си пречим, въпреки че живеем в различни сексуално-екологични ниши.

НИЕ още не можем да приемем че има такава Хауърд-стърнова вероятност: Господ да е гей и да живее с един тип на име Брус. За НАС такива религиозни хетеросексуални ебавки с Господа и педалите още НИ звучат кощунствено. А всъщност ТЕ са леки вечерни проверки на свободата на словото, мисълта и личността. Ако започнем да СИ говорим по този начин, ако престанем да употребяваме местоимения - със сигурност ще олекне на нормалните хетеросексуални и нормалните хомосексуални хора. И ТЕ ще се обичат като братя. Или ще се обичат както ТЕ си решат.

НИЕ обаче обичаме да обиждаме с тези местоимения. Когато ГО правим, НИЕ сме под силен емоционален натиск. НИЕ сме хора, които употребяваме думи като “мутра”, “копеле”, “идиот” и “убиец” в съвсем позитивно и респектно отношение, едва ли не като комплимент. Но когато трябва да обидим някого, първото нещо, за което се сещам е “педал”. Чак после се сещам за другите етнически обиди като “циганин” или “селянин”.

НИЕ не сме прави. Особено по отношение на педалите, циганите и селяните. Наистина.

ВИЕ

ВИЕ живеете в Точно Това Общество, което съставя списъци на по-известните СИ педерасти. Педерастите са пишката на Точно Това Общество и ТО обича да СИ играе с НЕЯ. Така е с всяко Общество, влизащо в пубертета СИ. Такива списъци едно време са били наричани “проскрипции” и хората в ТЯХ са подлежали на изгаряне на бавен огън. ВИЕ създадохте едно наистина толерантно общество, което през цялото време събира съчки и се пипа по кибрита. ВИЕ рискувате да живеете в страна, в която никой не се нуждае от свободата СИ, а ако си Я позволи, ще трябва да се крие. Да се крие от ВАС. ВИЕ сте хора, които можете да търпите да ВИ отнемат гражданските права и ВИЕ сте същите, които показвате лека нервност към личния живот на известните хомосексуалисти. И дори да се блъснете в Паметника на Незнайния Гей ВИЕ ще продължавате да отричате правото МУ да съществува.

Нека не ВИ объркват пропедалското вдъхновение и излишната хомо-патетика. Просто в тази страна никой не е СЕБЕ СИ. Даже педалите НИ не са стока като хората. За ВАС да не говорим.


те

Общественото прегрупиране свърши и сега всеки си седи в Клуба по интереси и се опитва да се изкаже. Те, педерасите, вече отдавна не са интересни. Но ние продължаваме по най-жалкия начин да утвърждаваме мъжкото си начало върху тях. Те, педерасите, са като една човешка длан - живеем в една държава с тях, но по-големи те не са ни нужни. Те са просто нужния обект и клапан на презрение от балканския мачизъм. Който, разбира се, е неразделна част от историческия балкански хомосексуализъм и амбивалентно отношение към морала и емоцията.

Те са наши приятели. Те са били тук и няма как да не продължат да бъдат. Ползата от тях е една - непрекъснато ни напомнят, че всеки има правото да бъде различен. И никой не бива да има безправието да бъде глупав и зъл.


софия 210299