ИНТЕЛИКЕНДЗИЯ


Има такива отвратителни дни, когато човек си върви по отвратителните улици в отвратително настроение, а всички хора минаващи покрай него му се струват крайно отвратителни. Приличат на неприятни изроди от филм на ужасите с малък бюджет. В него хубавата руса жена, която трябваше да бъде заклана, не се е явила на снимките. В него нарочените да умрат още в началото несимпатични статисти са главни действащи лица и ти с недоумение разбираш, че те ще умрат след тебе. В него ти се иска да си главен герой, да размазваш хрущящите черепи на уличните зомбита. За теб да се разказват легенди, където си наричан “Масакре” и си изобразяван като малка фигурка от кал, косми и фъшкии (пак поради липса на бюджет). В такива дни човек наистина вярва, че мястото, където е роден, е едно от най-гнусните. Че светът по принцип е погрешно и грозно сглобен, така че да скърца в главата ти. И въобще Вселената наоколо е просто още един цирей върху мазната плът на Съществуването.

Не е важно дали в такива дни човек е прав. Важно е, че в такива дни като в китайско мъчение се раждат чудовища. И понеже у нас няма бюджет за масови и серийни убийци, се раждат трите типа хора. Първият са хомункулусите на бита, пред чийто светоглед стои страница от вестник с малки обяви. Вторият са питекантропите на удоволствието, на които от всяка пора стърчи по един работещ вибратор и ги кара да настръхват. Третият тип са най-страшните. Третият тип персонажи у нас са най-големите изроди. Поради ужасяващия си вид и същност, самите те са се кръстили с едно име и са мимикрирали до там, че името им да бъде женско. Наричат ги “интелигенция”-та. Ако трябва да бъдат описани и нарисувани, тези хора приличат на хилядоглавата ламя от приказките, но при “интелигенция”-та главите й са заместени от хиляди ануси.

Гьобелс

Когато чуел думата култура, Гьобелс се хващал за кобура. Когато у нас някой някъде каже думата “интелигенция”, нормалните хора се хващат за кура. Казано интелигентно, думата е един от най-кухите резултати на индивидуалистичното съзнание съчетано с неосъществено желание за отборен дух. Гьобелс е един от широко известните аутодафисти на книги, лош фашист и неприятен фанатик. Но Гьобелс е резултат, враг и противостояние на една култура, в чийто речник няма да намерите обща дума за интелектуалният елит на нацията. Напротив, ще намерите думата “бюргери”. Наличието на истинска и неоспорима културна идентичност не предполага назоваването й с една дума, напротив, определя термина за “не-интелигенция”, каквато дума е “филистер” (според старите немски студенти, това е младеж, който не е решил да учи). Както казва природно интелигентният човек Жеков - колкото по-голям е един човек, толкова по-големи и страшни са враговете му. И затова Гьобелс е антипод на една култура, която освен че има Гьоте, има и наглостта да произведе машинки за самозадоволяване с фигурката на Гьоте. Защото тя е свободна по дух, необяснена по предназначение и толкова голяма, че е трудно да бъде назовавана. А у нас така назованата ”интелигенцията” дори фигурки за самозадоволяване не произвежда.

династията Мин

Докато Европа се опитвала да си опази задника от слабокултурните азиатски племена, средновековната чума и неприятните славяни, в китайската империя божествените императори Мин, че чудели как да се забавляват. Понеже били безсмъртни и си нямали работа, те изобретявали пиана пълни с котки, чийто клавиши задействали остър механизъм, който биел главата на определена котка и тя мяучела жалостиво (в различна тоналност от другите котки). Изобретението по-късно е заимствано от свръх-интелигентния и жесток испански инфант Филип, чието любимо занимание като дете било да къса крилцата на мухите и да ги хвърля отвисоко. Но династията Мин се прочула с най-интересното си забавление: човекът-бонсай. Взимате едно двегодишно дете и го поставяте във ваза. Оставяте му отвор за дишане, хранене и дефекация и го зазиждане така във вазата, че то да расте и да я изпълва. Да живее там докато след пет или седем години, императорите Мин счупвали вазата и оттам излизал урод, който съвременните режисьори на хорър не могат и да сънуват. Така божествените императори получавали човеци в най-различни форми. Изкуството в това забавление бил причудливият вид на вазата, в която да бъде поставено детето. С малко търпение можело да получите човек-жираф, човек-кубче, човек-топче, пирамидка или примерно, човек с формата на прост олук. Като повечето произведения на изкуството и тези човеци-забавления трудно се отглеждали и не живеели много дълго. Защото след счупването на вазата земното притегляне, деформираните вътрешни органи и изчанчените кости не служели по предназначение. А само и единствено по начин, който карал династията Мин да се залива от смях.

“Интелигенция”-та у нас е също едно такова изродено дете. Тя е “Човекът, който се смее”. Ако се вгледа човек във формата на понятието “интелигенция”, ще види, че то беше създадено в глинен съд напомнящ стол или престол. Твърде удобен стол (или престол).

Въпреки че е била ограничена от географски и исторически фактори, въпреки че е расла в тъмната ваза опечена от перверзните Велики сили, за нашата култура пак не може да се говори като за хората-бонсаи. Напротив - всеки от нас се гордее, че всичко онова, което имаме може да бъде наречено с една дума от фитопатологията: плевел. Як, здрав, нелогичен културен плевел, уникален сам по себе си. Но както е ясно и на децата: културата на плевела и бонсайната интелигенция са две ужасно различни неща.

Ким Ир Сен

Един северно-корейски патриот бил кръстен от баща си с името “Интелигент” (както и да звучи това на корейски). Той от своя страна имал една дъщеря и един син, който кръстил с имената “Стимул” и “Концепция”. С това било сложено началото на цял един северно-корейски и интелигентски род, за който се предполагало, че щял да направи велики неща в световната и корейската култура. Обаче нещата не са се получили както са били замислени: Цялото семейство умряло. Едни от глад, други защото яли фалшиви корени, вместо картофи. Историята не е измислена ни на йота!

Любимият ръководител на Северна Корея, бог да го прости, най-добре си е организирал нещото наречено “интелигенция”. Той е построил блок на северно-корейските писатели, който имат режим. Стават в 06.30 часа, и си правят сутрешен тоалет. В 07.00 часа имат физзарядка и пеене на химни. Химна на Северна Корея, Химна на Любимия Ръководител, Химна на писателите плюс северно-корейската ода на радостта. После, в 8.30 часа Писателите влизат в едни стаи с по три бюра всяка, сядат и почват да пишат романи, поезия, новели, есета, химни и други жанрове. В 12.30 часа Писателите дружно слизат в столовата на обяд и се хранят с картофи, корени и различни ООН помощи. В 13.00 часа се строяват пред блока си, правят развод, на който им раздават едни малки мотики. С тези малки мотики Писателите един час тесат тревата в около-блокното пространство. После от 14.00 часа до 18.00 часа пак пишат. После има партийно събрание и после си лягат, защото лампите се гасят централно, пък и има дежурен от щаба. Той може да те вкара в ареста на писателския блок, ако те завари буден или гладен (защото както виждате от режима - в него вечерята въобще не е предвидена).

Искате ли да потърсим нещо в библиотеката, или в Интернет, или в световната културна съкровищница, което е създадено от северно-корейските писатели през последните 20 години?! Няма такъв сайт! У нас е същото - пет писателски съюза тесат тревата на националното съзнание, а книги - ниц. Защото “интелигенцията” страшно дълго време беше създавана и обучавана да обслужва. За нея целта беше да спазва гънките на глинения съд, в който растеше и после с кеф да си отърква подлакътниците в лактите на конюнктурата. Затова и тези хора имаха съюзи и бяха заедно. Защото сами и за кенеф не стават. Защото думата “интелигенция” е оксиморон. Означава

- “глутница единаци”

- “индивидуален колективизъм”,

- “несамостоятелен онанизъм”

- “авторска мастурбация”

- или Бог знае какво означава.

Ако бях поляк и ме попитаха “На какво служи интелигенцията?” Щях да отговоря просто: ”Нa хуй служи интелигенцията!”

Пушкин

Кой е този смел човек, който ще нарече Пушкин “интелигенция”?. Извадете нашия шаблон и го наложете върху сродния руски и съветски. И дума не може да става за съотношения. Защото интелигенцията би трябвало да бъде простото продължение на аристокрацията с други средства. Когато зад прозореца на твоята дача се виждат три ТВОИ села, с по триста ТВОИ крепостни селяни, тогава ТВОЯ единствен и самотен проблем остава ТВОЯT ръкопис! Той е посветен на “Либералният структурализъм в края на феодалната епоха, изразен с разпада на нравите”. Или проблемът ти би могъл да бъде посветен на подреждането на химичните елементи в таблица според тяхното относително тегло. Или можеш да конструираш бомбички, които да хвърчат нагоре и да ги наричаш “ракети”. Или просто да играеш карти цяла нощ в компанията на леки жени, да пиеш като хохол, да пушиш като вълка в “Ну, погоди!” и да повръщаш, ама не много. И когато младият Лермонтов звънне на вратата и попита къде е Пушкин, Пушкин да му отвори полугол и да му каже: “Аз съм Пушкин!”. Лермонтов разбира се няма да повярва, защото Пушкин в този момент прилича на всичко друго, но не и на образа на интелигента, приет от нас и от Лермонтов. За младия поет, образът на аристократа и интелигента твърде бързо се е променил, но у нас това и досега не може да се случи.

Това е и основният въпрос на “интелигенцията”. Какво работи тя? Как се издържа? Можел ли е Пейо Крачолов да пише книги и да се издържа от тях, без да зарязва телеграфо-пощенската си служба край морето? Щеше ли Йовков да напише каквото и да е, без да е консул в Браила?

Ако приемем че “интелигенцията” е едно добро намерение и поставим условието, че тук никога не е имало аристокрация, се оказва че художникът, поетът, писачът, музикантът тук никога не са успявали да си продадат творческия задник за толкоз пари, колкото им струва едно добро пиене. У нас всеки, който “твори”, яде хляб и сол! И мечтае за лук. Хлябът и солта са навсякъде в нашата култура, сякаш ние цял живот само това ядем. И ако сега някой напише стихотворение за кокала в чевермето или за феродото на Опел Вектра, веднага хората му казват, че не е поет, и че не е интелигентен човек. В повечето случай хората са прави, ама защо да е така?!

Защото “целата интелигенция” винаги е търсила да си продаде “творбата” на чорбаджия, на партия, на офис и на чужденец. Знаете ли за художника, който 91-ва година нарисува една жена (стил Дьо Лакроа) със син плат през едната гърда и ръка вдигната нагоре със знак “Victory”- СДС? И знаете ли, че той се опита да продаде тази картина като лозунг на синята партия. Чух, че са му се смели и съм леко обнадежден за “интелигенцията” в тази страна. Защото колкото и да е тъжно, у нас човек може да прави каквото си иска в изкуството и живота само тогава, когато дава да го ебат. Но наебат ли го, забравя какво е искал да прави - и в живота, и в изкуството.


Замеряйте ме с камъни, но причината наличието на това славянско изчадие “интелигенция” е тоталното национално слабокултурие и с векове граденият не-интерес към всичко не-битово. В този смисъл и всеки читател си заслужава писателите, и всеки зрител - телевизията, и всяка шунда - кючека си.

Бах

Едно пиле го хванала лисицата да го яде. А то пищи и вика, пусни ме, ще те заведа да изядеш и майка ми, и баща ми, и братята ми пиленца. Лисицата се замислила, съгласила се, че е на далавера и го пуснала. А пилето подхвръкнало на едно дърво и й казало: “Ебати, как се прееба - аз съм излюпено в инкубатор!”

Ако кажете на англичанин, че сте интелигент, той ще ви попита откога работите в разузнаването. Кажете му, че и баща ви е интелигент, и той ще поклати глава - а-ха, стар род шпиони.

Вие обаче ще сте го излъгали. Не за това, че вие и баща ви сте шпиони. А за това, че сте стар род каквото и да е. Когато човек гледа френски театър, вижда милиардите променени ДНК и Х-Y хромозоми на стоте поколения пилигрими, менестрели и глумци работили и живяли като артисти. На Бах баща му бил капел-майстор и известен композитор. Братята му - също. Децата му - и те. Дядо му на Бах бил главен конструктор на катедрални органи в Долен Рейн Вестфалия, а внуците му направили група и се кръстили на името на кучето на дядо им - примерно Лайбах. Така че когато някой интелигент ви говори за Бах, попитайте го за кой точно Бах става дума.

Е, у нас не е така. Инкубаторът на “интелигенция” преди 1945-та била чужбината, Запада, Виената и Мюнхенът. А-ха да стане работата и да се излюпи нещо свестно, сменят инкубатора и донасят съветски. Партиен инкубатор. Извратена работа подобна на династията Мин. Днес пак хора заминават да се учат по Виената и Женевата. След двеста години дано най-после в онази инкубационна и интонационна среда се излюпи първия real интелигентски сперматозоид, който да бъде загънат внимателно в кърпичка. За да изчака и намери последната real интелигентска и българска яйцеклетка.

Дотогава горният виц няма да бъде верен. Къде сте чували за пиле, което е родено в инкубатор и да може да хвърчи?

Вонегът

Вонегът казва: “Ние никога не създадохме американска литература. Американска литература няма. Обаче ние създадохме американски писатели...”

Американската интелигенция (!?) от кого се състои? От няколкостотин имена, които не искат и нямат нищо общо помежду си, освен че работят заедно. Българската се състои от няколко съюза, които никога няма да работят заедно. Ще изпушим една цигара, ще изпием едно кафе, ще накараме две ученички да ни слушат, докато си говорим за духане. Все американски неща. Ние сме интелигенцията не защото сме интелигентни, а защото ни мързи да бъдем различни по друг начин от другите хора - нормалните. Ние сме интелигенцията, за да не правим нищо и за да има за какво да протестираме. Ние сме интелигенцията, за да гледаме неразбираемо елитарно кино и после да помълчим по темата. Ако тръгнем да говорим, ще вземем да се сбием както последния път когато си говорихме за Левски и Миньор Перник. Ние имаме собствен свят, той е много подреден и много вътрешен. Външният свят е неинтелигентен, той ни подтиска като турско робство и ни кара да се изчервяваме от обида. Ние искаме някой да дойде, да ни разбере, да ни понасили и тогава ние да му се оттдадем всецяло. Искаме някой да дойде да ни попита какво ни е на нас в душата, а ние с мека китка да махнем с ръка върху грижите и полугордо, полускръбно да кажем че: ”просто се ла ви...” и “кво ша почерпиш таз вечер?”. Ние пишем, защото няма кой да ни слуша. Тъкмо хванем някого за слушател, пък той иска да ни ебе. Какво да се прави - объркан свят, неподреден и грозен и като филм на ужасите с малък бюджет. Я по добре да се прибера аз в моя си малък, подреден, кокетен и удобно сегрегиран свят. Ще се обгърна с мълчание и трима пияни приятели. Мразя неподредени светове.

А Вонегът беше казал: “Не мога да сложа ред в хаоса наоколо, но мога да подредя идеално поне това платно, поне този лист хартия, поне този каменен къс...”

Последно за него: През 1983 година Курт Вонегът получава международната награда на СБП за хумор и сатира в литературата: това е наградата “Хитър Петър”, Габрово. Браво! Трябваше да се досетя, че единствената награда, която може да излъчи “интелигенцията” ще се казва “Хитър Петър”!

Кристо

Това е единственият ГОЛЯМ, за когото си заслужава да се говори в тази страна (дори и да съберем цялото население на едно място от Освобождението досега - просто не се сещам за друг). Нашето стадо излъчи убийствен ултра-индивидуалист. Нашата немодерност излъчи най-модерния. Нашата изостаналост се конкретизира в хипер-напредничавост. Нашата тъпа нормалност и битова душевност се преекспонира в инфра-авангард. Сложете плевела в благодатна почва, не го преполивайте, за да не залинее и вижте за какво става дума. Защото в културата на тази смешна планета няма малки и големи, както в природата няма плевели и полезни растения.

Има просто добри условия за всички, които се опитват да растат.

Понякога мразя този човек Кристо. И това не е омразата и завистта на еснафо-бюргера от Западния Балкан - това е една друга завист. Как с лека ръка да отречеш всичко, което ти пречи на този свят, дори страната си и езика си, само и само да имаш свободата да правиш каквото си искаш. Да опаковаш (например). Иска ми се всеки от нас да можеше така. Настина ми се иска.

Ние от себе си да се откажем - не можем. Ние сме интелигенцията, която залинява и напълнява от лош алкохол и кофти храна. Защото за “интелигенцията” е характерно всичко, което важи и за бедните хора: Те дават всичките си пари за храна и алкохол. Прекаляват и се подуват. Основни спонсори на това Подуване си остават Славянското Безсмислие, Балканският Чорбаджилък, Личният Мързел и явно сам Господ Бог.

Забравих, че ни пречат и: Българският език, Лошите Телефонни Връзки, Бавният Скъп Интернет и Вечната Война на Балканите.

“интелигенция” без имена?!

И последно: когато става дума за българска “интелигенция” - тогава няма дори един достоен да бъде посочен с пръст, наплют или похвален. Злорадата ми чуждопоклонническа кампания срещу т.нар. “модел” би онанирала с удоволствие върху няколкото имена, които наричат себе си “интелигенция”. Но това понятие “интелигенция” е така организирано, че си остава само едно понятие. Зад него няма никого. Или поне нито един нормален и леко пиян умен човек. Една вечер пиех в Студентския град и чувах разговора на двама опърпани плешиви човеци с дълги коси, които говореха за “концептуалистика” и “несправедлива културна конюнктура”. Попитах единият опърпан плешив човек с дълга коса - “има ли интелигенция в тази страна?!". Той ми отговори следното (цитирам): “Нали затова работим, бе момче, за да има! И ти да си от интелигенцията на тази страна...”

Щях да повърна. Тези хора наистина работят за мене.

Никога не наричайте нормален човек “интелигенция”. Наричайте го по име. Защото иначе има опасност да ви изрита в главата. Просто не на мене тия. Аз се казвам мартин.


софия 230999